paste.txt - Pasteur

Filename:
Private:
Filetype:
Indentation:
Как беше всъщност. (Намерено из просторите на руския Интернет - знаех една доста по-къса версия, но тази е по-добра. Начи, дълго е, но пък кефи. Enjoy в превод на вашия покорен слуга.)

След като Анна Каренина се хвърля под влака, нейната дъщеря, също Анна, е взета за отглеждане от Каренин. Общественото мнение нарочва Вронски за чудовище и всички, които преди са злословили срещу Анна, сега се обръщат срещу него. Той бяга от Москва, но и в Петербург обществото  не го приема; накрая следите му се губят някъде дълбоко в провинцията.

Каренин отглежда Сергей и Анна достатъчно строго, но на подрастващото момиче й се струва, че отношението към нея е по-лошо. Сергей обвинява Анна за гибелта на майка им, като й натяква, че баща му ще я остави без наследство и че дори ще я изхвърли на улицата. За романа на Толстой у тях не се говори, но Анна успява да го прочете и в сърцето й пламва желание за мъст.

През 1887 г. се случват няколко събития: Каренин умира и Сергей изпълнява заканата си, като изгонва Анна от дома им. Същевременно, става известно, че Вронски е все още жив; практически разорен, бившият офицер живее в малък град на брега на Волга. С последните си пари Анна си купува билет за влака, открадва от дома на Каренини револвер и заминава да отмъсти на баща си. 

В Симбирск Вронски живее самотно; дори там всички са се отвърнали от него. Веднъж той се запознава с двойка бивши каторжници; мъжът се казва Радион Расколников, а младата му спътничка - Катя Маслова. Мъжете ги свързва, не на последно място, общата участ на литературни герои. Катя - бивша проститутка, убила свой любовник, завижда на двамата и дори се заканва сегиз-тогиз, че ще напише писмо на Толстой, да я включи и нея в някой роман; даже си води нещо като дневник и праща извадки от него в Ясна Поляна. В Сибир Радион й е допаднал, но Вронски е класа над него. Расколников е отчаян, но не се чувства способен да посегне повече на човек - затова избира 17-годишен гимназист, чиито по-голям брат наскоро е обесен за покушение срещу царя. Володя Улянов се съгласява с плана и с прашка и оловно топче уцелва главата на Вронски почти от упор; Вронски умира на място. Катя започва да пищи, събира се тълпа и в този момент пристига Анна - само за да разбере, че е закъсняла. От състрадание към майката на Улянов в смъртния акт е записан мозъчен удар. Анна, останала без пукната пара, се запознава в хотела със заможен търговец и отплава с него по реката. 

Напълно отчаяна, Катя ражда момиченце и, нежелаейки да се връща при Расколников, веднага го подхвърля на бедно местно семейство, а самата тя се самоубива. Семейство Каплан приема детето и му дава името Фани. С течение на времето Фани научава съдбата си и разбира защо е била обречена да расте в бедно еврейско семейство; пораснала, тя решава да си отмъсти на виновника.

Анна превръща живота си в нескончаем гуляй, местейки се от един търговец при друг. През есента на 1910 г. след поредния запой намира сред книгите на прислугата "Анна Каренина" и "Възкресение". В душата й се разпалва старата болка и тя решава, че именно Толстой е виновен за сполетелите ги беди. Анна решава да го убие и поема към Ясна Поляна, като първо изпраща предупредителна телеграма. Наясно, че работата е сериозна, Льов Николаевич зарязва всичко и бяга от имението си; по пътя се простудява и не след дълго умира. Анна отново закъснява. Следват нови опити да удави мъката си, от които тя ще изплува едва през 1917 г., когато научава за революцията в Петроград и че неин ръководител е същият онзи гимназист от Симбирск. Той единствен е направил нещо за нея през целия й живот; Анна прегръща идеите на Улянов, измъква се от обсадения от белите град и се присъединява към отряд на Червената армия, командван от Василий Чапаев. Тя става майка на полка му, пере и готви на всички - а понякога по време на бой застава и зад картечницата, откъдето й дават прякора Анка-картечарката. Комисарят на разрасналия се до цяла дивизия отряд на име Фурманов казва, че някой ден непременно ще напише роман за нея - само фамилията ще смени, че инак никой няма да му повярва. 

През 1918 г. Фани Каплан настига Улянов в трамвайния завод на Михелсон и с думите "за смъртта на баща ми" стреля по него от упор. Тя бива осъдена на смърт по спешност и без процес, за да не разбере никой, че на младини Ленин е бил убиец. В същото време отрядът на Чапаев е разбит и той самият потъва в реката. Оцелява само Анна, която е разпозната от командира на белите, Сергей Каренин - нейният брат.  

Гражданската война завършва и Анна се връща в Москва, където може от време на време да вижда Ленин; той обаче умира през 1924 г. и нейният живот губи смисъл напълно. Паднала съвсем ниско, тя припечелва като чистачка по домовете. Един ден, връщайки се от бакалията край Патриаршите езера, тя върви по трамвайните релси и си спомня за гибелта на майка си. Приближаващият трамвай внезапно й се струва същият онзи влак. Изплашена до смърт, тя хуква към спирката и точно преди нея се блъска в парапета, чупейки бутилка с олио, което се разлива на всички страни. В същото време зад ъгъла завива, облечен в сивкав летен костюм, известният литератор Михаил Берлиоз...